Германия

1.  Правна рамка на медиацията
Към 01.07.2012 г. в Германия все още няма Закон за медиацията.Някои процесуално-правни норми на Гражданския процесуален кодекс (ZPO) и на Семейния кодекс  задължават съдилищата да търсят доброволни споразумения (виж раздел 2 по-долу).

Проектът на Закона за медиацията, който трябва да траанаспонира Директива 2008/52/ES, се подготвя. Изслушването във Федералния парламент (Bundestag) се състоя на 15-ти декември 2011 г. Последното изслушване в горната камара на германския парламент (Bundesrat)  се очаква през февруари 2012 г.. Ето защо немският Закон за медиацията няма да е влязъл в сила преди март или април 2012 г.
Съдържанието на немския Закон за медиацията се ограничава до основните задължения и задачи на медиатора, въвежда също ограничения във функциите му, както и общо задължение за преминаване през обучение и надграждащи обучения. В обхвата на законопроекта попада не само трансграничната медиация, но също така и вътрешната процедура по медиация във всички области на правото.
Проектът на Закона за медиацията урежда преди всичко "чистата" медиация. Това е процедурата по медиация извън съда. Съдията може да спре съдебното производство, за да осигури възможност за провееждане на процедура по медиация извън съда (aussergerichtliche Mediation). Възникват дискусии относно медиация във съда. Тя е отделна процедура, при която съдия, който не гледа делото, действа като медиатор. (gerichtsinterne Mediation). Федералния парламент не възприема този вид процедура. Вместо това съдиите могат да действат като своеобразни "мирови съдии" (Güterichter), а именно: съдия, който не решава делото, се опитва да реши конкретния случай. Тази процедура е малко по-различен вид вътрешносъдебната медиация. Това е свързано с ролята и статуса на съдиите, но при всички случаи са необходими медиаторски умения.

2. Съдебно препращане към медиация
Чл. 278, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс (ZPO) задължава гражданските съдилища да започнат първото съдебно заседание с помирително изслушване, в което съдията трябва да обсъди фактически и правни въпроси със страните и да задава въпроси, ако е уместно. Във всеки етап от делото, съгласно чл. 278, параграф 1 от ГПК, съдията полага усилия за приятелско уреждане на спора.
Чл. 15 а от Въведението към Гражданския процесуален кодекс дава право на регионалните законодатели да допускат за съдебно разглеждане искове с малък материален интерес (750,00 EUR), съдебни дела срещу съседи и дела за клевета само след предварителен извънсъдебен опит за помирение. Допълнително, в ГПК бе направено изменение, което допуска съдебно препращане за решаване на спора чрез алтернативни подходи със съгласието на страните (чл. 278 ал. 6 ГПК).
На основание чл.  135 от Семейния кодекс съдът може да задължи страните да участват в информационна сесия за медиацията. В подходящи случаи съдът трябва да предложи извънсъдебно споразумение. В съответствие с чл. 156, в случаите, отнасящи се до децата, съдът насочва в съответните случаи към медиация или други форми на извънсъдебно разрешаване на спорове.
Според изменение на чл. 253 (3)  от Гражданския процесуален кодекс, декларация за вземания (Klageschrift) трябва да информира съдията за усилията на страните за разрешаване на спора с медиация, преди да предявят иск в съда и за това дали има някакви причини, които изключват медиацията.
Изменението на чл. 278 (5) от ZPO включва възможността за прехвърляне на страните към друг съдия, който действа като помирител (Güterichter) за почване на помирително заседание. Такова изслушване за помирение не трябва да се бърка с приложена от съда медиация. Свеждането на случая до " съдия помирител " зависи от чистата преценка на съда и не може да бъде отхвърляно от страните. " Съдията помирител " има силата да планира задължителна дата на съдебното заседание, което не е възможно в една приложена от съда медиация. В допълнение "съдия помирителят " има право да преглежда записите по делото, без предварителното одобрение от страните.
Освен това изменението на чл. 278 от ZPO предвижда предложение за приложена от съда медиация. Съдебно производство се спира за времето на процедурата по медиация. В случай на приложена от съда медиация страните имат право да избират медиатора. Ако медиаторът е съдия, той трябва да разгледа всички законови изисквания, напр. поверителност, задължения за разкриване на информация, обучение и образование.
Освен това страните могат да се обвържат с всички видове договори, да не се обръщат към съда, преди да са опитали доброволно уреждане на спора си. Такъв договор трябва да бъде спазен от съда и ако няма изключения или причини за нищожност на договора, съдът трябва да отхвърли делото като недопустимо. Федералният конституционен съд реши, че не е нарушение на справедливия съдебен процес, ако съда сметне клаузите на медиацията за обвързващо условие в договорите, които трябва да бъдат проследявани преди съдебното производство да започне.

3. Поверителност на процедурата по медиация
В момента не съществува правна норма, която обезпечава поверителния характер,  но тя може да бъде предмет на неговата професионална конфиденциалност. Това, обаче, не би било защита за медиацията, а за професионална тайна на адвокатите
Според проекта на Закона за медиацията, медиаторът и всички лица, включени в процедурата по медиация имат задължение да спазват поверителността на цялата информация, събрана по време на процедурата по медиация. Тази разпоредба не е ясна по отношение на това дали "всички лица" са длъжни да спазват поверителност. Според изявление на Bundesregierung, само екипът на медиатора е част от това задължение за конфиденциалност, но не и лица, които идват от страните по спора, като експерти или членове на семейството. В допълнение, той не включва задължението на страните за поверителност, както и еквивалентното правило за документите, представени по време на процедурата по медиация.
Въз основа на настоящата разпоредба всички посредници и лица, включени от медиатора имат привилегията да откажат да дадат показания, според чл. 383 ал. 1 , но. 6 на Гражданския процесуален кодекс (ZPO) по гражданските действия. Няма такава привилегия за наказателните процедури и този факт се критикува от няколко организации. Задължение за конфиденциалност не следва да се прилага ако (1) разкриването на резултата от медиацията е необходимо за прилагане на споразумението, (2) разкриването е необходимо, за да се избегне опасност за едно дете или значителен необратим ефект на физическата или психическата неприкосновеност на дадено лице (обществения ред), или - като допълнително, но по-малко силно изключение - ако (3) фактите вече са в публичния домейн или не са достатъчно подходящи за поверителност.
За повече конфиденциалност на самите страни, например, на експерти и други лица, включени в процедура по медиация ще бъдат необходими допълнителни споразумения за поверителност,. Такива споразумения за поверителност може да се използват за граждански дела, но не са задължителни за наказателни дела.

4. Изпълняемост на спогодбата, постигната в медиацията
Според изменение на чл. 796, ZPO, споразумението може да бъде обявено за изпълнимо по искане на всяка страна или от окръжния съд, както е договорено между страните или според разположението на мястото за провеждането на процедура по медиация. Същата процедура може да се проведе лице в лице с нотариус.

5. Влиянието на медиацията по устава на давност
Според вече съществуващия чл.203 на Гражданския кодекс (BGB55), спирането на давностните срокове също е от значение за производството по медиация. Законоустановените давностни срокове са преустановяват веднага след като страните започнат и продължат преговорите за определен иск или обстоятелства. Безспорно е, че медиациите трябва да се считат за такива преговори. Суспендирането приключва, ако една от страните откаже медиация ясно и точно или ако процедурата по медиация завърши успешно с окончателно споразумение или като провал.
До сега германският законодател не е бил принуден да разглежда всяко по-нататъшно регулиране, като се има предвид чл. 8 на Директивата на ЕС за медиация. Въпреки това, други законови срокове (Ausschlussfristen), като например крайният срок за предявяване на иск в нелоялни случаи на освобождаване от длъжност според германския Закон за защита на заетостта,  не са обхванати от чл. 203 на BGB. Следователно, по-нататъшно регулиране изглежда е необходимо с цел да се избегнат несигурността и ненужните правни действия.

6. Изисквания за страните и адвокатите да обмислят медиацията като възможен начин за решаване на спора
Чл. 15 а от уводния Закон за Гражданския процесуален кодекс дава право на всички германски държави по своя преценка да предвидят, че съдебни дела с малки искове / на стойност равна или до EUR 750,00 /, съдебни дела срещу съседи и такива за клевета са допустими само след предварителен извънсъдебен опит за помирение. Няколко германски провинции като Северен Рейн-Вестфалия, Бавария, Баден-Вюртемберг, Хесен и Бранденбург са въвели законодателни схеми, които предвиждат задължително AСР.

7.  Изисквания за страните да участват в медиацията
Според проекта на Закона за медиацията, медиацията е доброволна процедура и страните са свободни да сложат край на медиацията по всяко време.

8.  Изискванията за акредитация за медиаторите
В момента няма нито официална акредитация на медиаторите, нито защита за длъжността. Сортиране на стандартизация се предоставя само от институциите, които осигуряват професионално обучение за медиатори. Някои професионални организации като BAFM, BM и други са разработили задължителни критерии за техните членове, които предлагат професионално обучение за медиатори. Преди това, на различни университети и училища се предлага такова обучение. Стандартно то включва минимум 200 часа хорариум, документация от четири медиации, серия наблюдения и окончателен колоквиум. След като завършат това обучение, дипломираните лица могат да използват името на институцията, където са завършили и да наричат себе си "медиатор (BAFM),", "медиатор от Х университет".
Алтернативи за регулиране на обучението на медиатора, образованието му и опита са били обсъдени по време на законодателната процедура, относно проекта на Закона за медиация и обсъждането все още продължава. Според съществуващия проект на германския Закон за медиацията на собствена отговорност на медиатора е това да се гарантира, че той има подходящо обучение и продължително образование, че е специалист в теорията и практиката, за да ръководи страните чрез процедура по медиация. Въпреки това Бундесрата и политическите партии, както и сдруженията за медиация,  ангажирани търговски асоциации и Федералната адвокатска колегия изискват образование и стандарти за сертифициране за медиатори. Федералната адвокатска колегия представи предложение за законова наредба (Rechtsverordnung), отнасяща се до образованието на сертифицирани медиатори с обучение от 90 часа, включващо основите на медиацията, практика, преговори и комуникационни техники, управление на конфликти, правна рамка за медиацията, етика и ролята на медиатора, както и надзор.

9. Статистика
Не е известна национална статистика.