1. Правна рамка на медиацията
Закон за медиация при граждански и търговски дела (приет на 23 май 2008 г., в сила от 21 юни 2008): съдържа основните принципи и правила на процедурата; транспонира на практика в словенски закон Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на медиацията по граждански и търговски въпроси. Закона се прилага за всички медиации (трансгранични и вътрешни) при спорове, произтичащи от граждански, търговски, трудови, семейни отношения и отношения на собственост, при искове, които могат свободно да бъдат уредени и разрешени от страните (чл. 2, ал. 1) . Разпоредбите на Закона за медиация се прилагат и при други спорове, доколкото той е съвместим с естеството на правните отношения, породили спора, и ако това не е изрично забранено.
Други закони, съдържащи разпоредби относно процедурата по медиация:
- Закон за алтернативно разрешаване на спорове при съдебни дела (приет през ноември 2009 г.): съдържа специфични разпоредби относно процедурата по медиация, която съдилищата предлагат на страните в съдебното производство. Законът за алтернативно разрешаване на спорове при съдебни дела въвежда задължението всички първоинстанционни съдилища и апелативните съдилища да препратят към медиация или към друг алтернативен начин за уреждане на спорове страните по граждански, търговски, семейни и трудови спорове. По силата на този закон 59 първоинстанционни съдилища (44 местни съдилища, 11 окръжни съдилища и 4 трудови съдилища) предлагат от 15 юни 2010 г. медиация на страните. Пет второинстанционни съдилища също въведоха такива програми до 15 юни 2012. Един апелативен съд вече е въвел програмата за медиацията.
- Закон за правата на пациентите: Законът предвижда процедура по медиация като средство за разрешаване на спорове между пациент и доставчик на медицински услуги. При подобни случаи Комисията за защита на правата на пациента предлага медиация на страните.
- Предложение за изменение и допълнение на семейния закон: Предложението съдържа няколко специфични правила за процедурата по медиация в областта на семейните въпроси.
2. Съдебно препращане към медиация
Според Гражданския процесуален кодекс съдът следва да търси възможност за съдебна спогодба във всеки един етап от процеса. Страните могат да сключат частична съдебна спогодба по време на производството (член 306 от ГПК). Изслушването за възможна спогодба е задължителна част от производството (член 305а). Основната цел на заседанието е мирно уреждане на спора. При подообно изслушване съдията информира страните за възможностите на медиацията. Съдът може да прекъсне гражданско производство за 3 месеца, ако страните постигнат съгласие да опитат алтернативни подходи за разрешаване на спора (член 305).
Законът за АРС при съдебни дела съдържа специални разпоредби относно провеждане на информационни сесии, включително и относно някои поощрения и санкции. Например: съдът може да поиска от страните да участват в специална информационна сесия за медиацията; медиацията е безплатна за страните при семейни спорове и при някои трудови спорове; при някои други спорове (с изключение на търговските спорове) първите 3 часа на медиацията са безплатни за страните и др.
В случай че страните не предложат да отнесат случая до алтернативно разрешаване на спора, специалната информационна сесия може да се проведе по всяко време в хода на съдебното производство. Информационната сесия може да се проведе от съдията или от неговия помощник (член 18 от Закона за АРС при съдебни дела). След като информационната среща е била проведена, съдът може да препрати страните за спогодба чрез медиация. Страните имат право да откажат, съответно процедурата по медиация не започва. Страни, които необосновано откажат използването на медиация, може да поемат разходите по съдебното производство независимо от изхода на делото (член 19 от Закона за AРС при съдебни дела).
3. Поверителност на процедурата по медиация
Член 10 от Закона за медиацията урежда поверителността в рамките на процедурата по медиация. Той гласи, че медиаторът има право да разкрие получената от едната страна информация пред всяка друга страна – участник в процедурата, освен ако не е посочено изрично, че тя има специфичен характер, поради което следва да бъде запазена в тайна.
Член 11 от Закона за медиацията урежда поверителността извън процедурата по медиация ( по отношение на трети лица). Той гласи, че цялата информация, произтичаща от процедурата или свързана с нея, е поверителна, извън случаите, когато страните са се договорили друго, когато нейното разкриване се изисква от закон или се налага за целите на изпълнението или прилагането в сила на постигнатата при уреждането на спора спогодба.
Член 12 от Закона за медиацията регулира въпроса за допустимостта на доказателства ( факти и обстоятелствана, станали известни по време на медиация) в други производства извън медиацията. Страните, медиаторите или трети лица, които са участвали в процедура по медиация, не могат в арбитражни, съдебни или други подобни производства да се позовават, прилагат като доказателство или да свидетелстват за информация, получена в процедурата по медиация, включително и за информация при отправена покана на едната от страните към другата за участие в процедура по медиация или дори за самия факт, че едната от страните е изявила желание за медиация. Такава информация може да бъде разкривана или използвана в производството пред арбитражен съд, съд или друг компетентен държавен орган като доказателство при условия и в степен, определени от закон - например на основания на определена обществена политика (при защита на интересите на децата или за предотвратяване на физическа или психическа намеса в неприкосновеността на личността) или доколкото е необходимо за прилагането или изпълнението на постигната спогодба. Извън тези хипотези подобна информация се третира като недопустим факт или доказателство.
4. Изпълняемост на спогодбата, постигната в медиацията
Според член 14, ал. 2 от Закона за медиацията страните могат да договорят формата на спогодбата – нотариално заверена спогодба с изпълнителна сила, съдебно решение или арбитражно отсъждане възоснова на постигната спогодба.
Съдебна спогодба по висящи съдебни дела: Според Гражданският процесуален кодекс съдът следва да търси възможност за съдебна спогодба във всеки един етап от процеса. Страните могат да сключат съдебна спогодба по част от предмета на делото по време на производството (член 306 от ГПК). Страните, които постигат спогодба по време на съдебното производство, могат да я получат под формата на съдебно решение веднага след приключване на процедурата по медиация.
Съдебна спогодба в случаи на извънсъдебна медиация: В случаите, когато не е заведено дело, страните също имат възможност да съдебна спогодба. Гражданският процесуален кодекс предвижда, че лице, което възнамерява да предяви иск, може да направи опит за извънсъдебно споразумение в местен съд (член 309 от ГПК). Юрисдикцията се определя спрямо местоживеенето на другата страна в конфликта. Съдът, който получава предложението за постигане на спогодба, кани насрещната страна и я запознава с предлаганите условията за уреждане на спора. Страните могат да поискат от съда да даде на споразумението изпълнителна сила във формата на съдебна спогодба.
Нотариално заверена спогодба с изпълнителна сила: Това е друга възможност за страните, постигнали спогодба. Законът за нотариусите предвижда, че нотариално заверената спогодба има изпълнителна сила, в случай че лицето, което има задължение по тази спогодба, е приело пряката изпълнимост на същата тази или друга спогодба (при условие че искът е дължим - чл. 4 на Закона за нотарусите).
Арбитражното решение въз основа на спогодба: Законът за арбитража (ZArbit) предвижда прекратяване на производството, в случай че страните сключат спогодба. Страните може да поискат спогодбата да бъде изготвена във формата на арбитражно решение. Арбитражно решение, постановено въз основа на спогодбата, има същата сила като всяко друго арбитражно решение, а именно – силата на окончателно съдебно решение (член 38, ZАrbit), и се привежда в изпълнение, след като е обявено в сила от съда (чл. 41, ZArbit). Тази възможност е подходяща при случаите, при които има започнало арбитражно производство и в рамките на това производство страните опитат решение на спора чрез медиация. Твърде сложно би било (скъпо и отнемащо много време) страните да започнат арбитражно производство, само за да си открият път към постигане на спогодба чрез медиация, на която да бъде придадена изпълнителна сила.
5. Влияние на процедурата по медиация върху давностните срокове
Процедурата по медиация спира давността (чл.17 на Закона за медиацията). Ако медиацията бъде прекратена, без да е постигнато споразумение, давностният срок продължава да тече от момента на прекратяване. Времето преди започване на процедурата по медиация се включва в давностния срок, предвиден от закона.
Ако крайният срок за завеждане на съдебно дело е специално уреден, в случаите, когато опитите за решаване на спора започват с процедура по медиация, този срок не може да бъде по-кратък от 15 дни след прекратяването на медиацията.
Законът за медиацията определя точния момент, когато започва процедурата по медиация (член 6) и когато тя приключва (член 13).
6. Изисквания за страните и адвокатите да обмислят медиацията като вариант за разрешаване на спора
Съгласно чл. 16 на Закона за медиацията в случаите, когато страните са включили клауза за медиация в договор и изрично са се ангажирали да не започват арбитражно или съдебно производство по отношение на съществуващи или бъдещи спорове до изтичането на определен период от време или докато не настъпи точно определено събитие, арбитражният съд или гражданският съд трябва да отхвърли иска, в случай че ответника пожелае, освен ако ищецът не докаже, че ще понесе вредни и непоправими последици. Ответникът трябва да внесе възражение, като посочи правното основание. Съдът следва да отхвърли искането, дори и законът да предвижда задължителна медиация преди прозесуалните действия.
Според Закона за AРС при съдебни дела съдията може да разпореди провеждането на информационна сесия. След като бъде проведено това заседание, съдът може да препрати страните към медиация. Страните имат право да откажат и в такъв случай процедура по медиация не се провежда. Страни, които необосновано откажат използването на медиация, може да поемат разходите по съдебното производство независимо от изхода на делото (член 19 от Закона за AРС при съдебни дела).
7. Изисквания към страните за участие в медиация
Няма специални изисквания за задължително участие в процедура по медиация. Принципът за доброволното участие при решаването на спора е основен принцип в Закона за медиацията (чл. 4, ал 2). Въпреки това за страната, която неоснователно отказва да опита решаване на спора чрез медиация, може да настъпят отрицателни последици (виж т.6 по-горе).
8. Изисквания за акредитация като медиатор
Законът за медиацията не съдържа специална разпоредба, която да урежда качеството на медиацията. Въпреки това Законът за AРС при съдебни дела, приет през ноември 2009 г., и наредбата, издадена въз основа на този закон, съдържат някои разпоредби, които имат за цел да гарантират качеството на процедурата. Законът гласи, че медиаторите могат да работят в съдебна или свързана със съда програма за медиация, ако отговарят на определени условия. Например те трябва да преминат основно и надграждащи обучения, проведени в съответствие с определени от закона стандарти (член 8 от Закона за АРС при съдебни дела). Центърът за съдебно обучение провежда обучения за медиатори, които работят в съдебни програми. Ръководителят на Офиса за алтернативно решаване на спорове в съда следи за изпълнението на програмите и има право да предприеме определени мерки при случаи на проблеми с качеството на медиаторските услуги.
Законът за правата на пациентите и наредбата, издадена въз основа на този закон, съдържат също разпоредби, насочени към осигуряване на качеството на медиацията. Например законът определя условията, при които се получава правоспособност за практикуване като медиатор в сектора на здравеопазването. Законът определя също контролни механизми по отношение на предоставените услуги по медиация в този сектор.
9. Статистика
На експертна среща на медиатори, проведена в Милано през 2011 г., бе оповестено, че за една година са проведени около 2 500 процедури по медиация след препращане от съда.
